24 июл. 2012 г., 12:54

Чувства

712 0 0

~Чувства~


Денят е дълъг колкото нощта

и моите чувства тънат пак в мъгла.

Ти не ме наричаш вече своята жена,

не знам какво изпитвам - любов или мъка е това?

Дари ми щастие, а не тъга, 

как да тръгна по пътя си сега -

ти ми обеща да не съм сама.

По път със тръни аз вървя - 

с всяка крачка остава следа.

И до гроба да се довлека,

аз не ще се изменя...

С дума само една ти успя,

аз станах твоята жена

от тук до края на вечността!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Краси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....