Чувства
~Чувства~
Денят е дълъг колкото нощта
и моите чувства тънат пак в мъгла.
Ти не ме наричаш вече своята жена,
не знам какво изпитвам - любов или мъка е това?
Дари ми щастие, а не тъга,
как да тръгна по пътя си сега -
ти ми обеща да не съм сама.
По път със тръни аз вървя -
с всяка крачка остава следа.
И до гроба да се довлека,
аз не ще се изменя...
С дума само една ти успя,
аз станах твоята жена
от тук до края на вечността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Краси Всички права запазени