24.07.2012 г., 12:54

Чувства

708 0 0

~Чувства~


Денят е дълъг колкото нощта

и моите чувства тънат пак в мъгла.

Ти не ме наричаш вече своята жена,

не знам какво изпитвам - любов или мъка е това?

Дари ми щастие, а не тъга, 

как да тръгна по пътя си сега -

ти ми обеща да не съм сама.

По път със тръни аз вървя - 

с всяка крачка остава следа.

И до гроба да се довлека,

аз не ще се изменя...

С дума само една ти успя,

аз станах твоята жена

от тук до края на вечността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Краси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...