Jul 24, 2012, 12:54 PM

Чувства

  Poetry » Love
715 0 0

~Чувства~


Денят е дълъг колкото нощта

и моите чувства тънат пак в мъгла.

Ти не ме наричаш вече своята жена,

не знам какво изпитвам - любов или мъка е това?

Дари ми щастие, а не тъга, 

как да тръгна по пътя си сега -

ти ми обеща да не съм сама.

По път със тръни аз вървя - 

с всяка крачка остава следа.

И до гроба да се довлека,

аз не ще се изменя...

С дума само една ти успя,

аз станах твоята жена

от тук до края на вечността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Краси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...