1 feb 2011, 23:33

Чувства(м)

  Poesía
1.2K 0 7

Първична, лирична, различна (дали?),
без болка съм
                        шепи от прах.
И бягам от себе си, бягам от всичко,
(душата си в проза
                              прозрях)
Потънах, удавих се, после живях
(а може би просто  
                              умирах).
Не мога, не искам да бягам от тях
(а те във душата се
                               свират).
„Убий ги, души ги, не ти трябват те!
 Във мъртва утроба да гният.”
За Бога, човече, без тях съм дете
(което не може
                        да свири).
„Но те те убиват, разяждат плътта ти.”
(безплътна да бях  -
                              бих желала)
„От всичките чувства, разяли ума ти,
   си станала бледа
                                 и бяла.”
„И смърт да ме чака, без чувства не мога - 
накрая почти
                      изкрещях -
Давай, убий ме, но с тях да съм в гроба,
     защотото да чувствам
                                           живях.”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...