1.02.2011 г., 23:33

Чувства(м)

1.2K 0 7

Първична, лирична, различна (дали?),
без болка съм
                        шепи от прах.
И бягам от себе си, бягам от всичко,
(душата си в проза
                              прозрях)
Потънах, удавих се, после живях
(а може би просто  
                              умирах).
Не мога, не искам да бягам от тях
(а те във душата се
                               свират).
„Убий ги, души ги, не ти трябват те!
 Във мъртва утроба да гният.”
За Бога, човече, без тях съм дете
(което не може
                        да свири).
„Но те те убиват, разяждат плътта ти.”
(безплътна да бях  -
                              бих желала)
„От всичките чувства, разяли ума ти,
   си станала бледа
                                 и бяла.”
„И смърт да ме чака, без чувства не мога - 
накрая почти
                      изкрещях -
Давай, убий ме, но с тях да съм в гроба,
     защотото да чувствам
                                           живях.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...