1 февр. 2011 г., 23:33

Чувства(м)

1.2K 0 7

Първична, лирична, различна (дали?),
без болка съм
                        шепи от прах.
И бягам от себе си, бягам от всичко,
(душата си в проза
                              прозрях)
Потънах, удавих се, после живях
(а може би просто  
                              умирах).
Не мога, не искам да бягам от тях
(а те във душата се
                               свират).
„Убий ги, души ги, не ти трябват те!
 Във мъртва утроба да гният.”
За Бога, човече, без тях съм дете
(което не може
                        да свири).
„Но те те убиват, разяждат плътта ти.”
(безплътна да бях  -
                              бих желала)
„От всичките чувства, разяли ума ти,
   си станала бледа
                                 и бяла.”
„И смърт да ме чака, без чувства не мога - 
накрая почти
                      изкрещях -
Давай, убий ме, но с тях да съм в гроба,
     защотото да чувствам
                                           живях.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....