Чувства(м)
Първична, лирична, различна (дали?),
без болка съм
шепи от прах.
И бягам от себе си, бягам от всичко,
(душата си в проза
прозрях)
Потънах, удавих се, после живях
(а може би просто
умирах).
Не мога, не искам да бягам от тях
(а те във душата се
свират).
„Убий ги, души ги, не ти трябват те!
Във мъртва утроба да гният.”
За Бога, човече, без тях съм дете
(което не може
да свири).
„Но те те убиват, разяждат плътта ти.”
(безплътна да бях -
бих желала)
„От всичките чувства, разяли ума ти,
си станала бледа
и бяла.”
„И смърт да ме чака, без чувства не мога -
накрая почти
изкрещях -
Давай, убий ме, но с тях да съм в гроба,
защотото да чувствам
живях.”
© Наталия All rights reserved.
