3 mar 2007, 19:49

Чувства в прах 

  Poesía
651 0 1
Години забързани около мен минават.
След векове в историята и те ще спрат.
Спомени събирам за да отлежават.
Уча се да обръщам глава без страх.

Чувствата оставям ги с прах.
Чакам вятъра да ги издуха.
Дъждът мокри ги и става кал.
Сърцето ми усмихва се с печал.

Денят приключва, познат финал.
Изпращам с него уморените си мисли.
Утрото очаква с надежда,
черногледството да хвърля в бездна.

В живота всеки търси щастие.
На търсенето човека става роб.
Подари на друг от това мечтание
и сам легни щастлив в своя гроб.






М.                   27.02.07.

© Малина Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Края е доста... остави ме замислен,но има нещо дълбоко в този стих,което ми хареса.Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??