Mar 3, 2007, 7:49 PM

Чувства в прах

Poetry

951 0 1

Години забързани около мен минават.
След векове в историята и те ще спрат.
Спомени събирам за да отлежават.
Уча се да обръщам глава без страх.

Чувствата оставям ги с прах.
Чакам вятъра да ги издуха.
Дъждът мокри ги и става кал.
Сърцето ми усмихва се с печал.

Денят приключва, познат финал.
Изпращам с него уморените си мисли.
Утрото очаква с надежда,
черногледството да хвърля в бездна.

В живота всеки търси щастие.
На търсенето човека става роб.
Подари на друг от това мечтание
и сам легни щастлив в своя гроб.

М. 27.02.07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sirius (Пламен Йовчев)

Края е доста... остави ме замислен,но има нещо дълбоко в този стих,което ми хареса.Поздрави!!!

2007-03-04T12:43:15+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0