Чувства в прах
Години забързани около мен минават.
След векове в историята и те ще спрат.
Спомени събирам за да отлежават.
Уча се да обръщам глава без страх.
Чувствата оставям ги с прах.
Чакам вятъра да ги издуха.
Дъждът мокри ги и става кал.
Сърцето ми усмихва се с печал.
Денят приключва, познат финал.
Изпращам с него уморените си мисли.
Утрото очаква с надежда,
черногледството да хвърля в бездна.
В живота всеки търси щастие.
На търсенето човека става роб.
Подари на друг от това мечтание
и сам легни щастлив в своя гроб.
М. 27.02.07.
След векове в историята и те ще спрат.
Спомени събирам за да отлежават.
Уча се да обръщам глава без страх.
Чувствата оставям ги с прах.
Чакам вятъра да ги издуха.
Дъждът мокри ги и става кал.
Сърцето ми усмихва се с печал.
Денят приключва, познат финал.
Изпращам с него уморените си мисли.
Утрото очаква с надежда,
черногледството да хвърля в бездна.
В живота всеки търси щастие.
На търсенето човека става роб.
Подари на друг от това мечтание
и сам легни щастлив в своя гроб.
М. 27.02.07.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Малина Арнаудова Всички права запазени
