17 ene 2011, 19:59

Чувстваш ли това? - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

  Poesía
733 0 3

Чувстваш ли това?

 

Прииждаше надежда на талази...

Огряваше ги някаква звезда

и те не спяха.

Стадото да пазят.

Отпиваха по глътчица вода...

Мълчаха.

Беше някак нереално

между познати вещи и места!

Като че всичко беше неслучайно -

да бъдат тук,

да чакат утринта...

Полъхна от небето

ароматно,

утихна и последната овца.

И сякаш времето потече наобратно -

отново бяха „глупави” деца.

Видяха ангел!

Носеше им нежност.

Полагаше в душите им любов.

Дочуха песен –

истинска безбрежност

от Смисъл,

Радост,

Обич,

Красота!

И тръгнаха по някаква пътека,

която ги изведе над света -

изпълнен с болка, с временна утеха,

с ужасно много преходни неща...

Достигнаха предела на мечтите:

да видят Бог –

нетленна светлина!

 

Прииждаше надежда като вихър!

 

И днес приижда!

 

Чувстваш ли в това?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви! Радвам се, че и тази страна на Коледа докосва. Всъщност тя е в основата на празника, но често елхата, подаръците и питата с късмети са ни на преден план. Често забравяме, че Бог се роди тази нощ, а овчарите първи научиха за това.
  • Много ми хареса,описала си Коледа по един нетрадиционен и очарователен начин!
  • Няма как да не се почувства,толкова хубаво е описано!Поздравления!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...