Чувстваш ли това?
Прииждаше надежда на талази...
Огряваше ги някаква звезда
и те не спяха.
Стадото да пазят.
Отпиваха по глътчица вода...
Мълчаха.
Беше някак нереално
между познати вещи и места!
Като че всичко беше неслучайно -
да бъдат тук,
да чакат утринта...
Полъхна от небето
ароматно,
утихна и последната овца.
И сякаш времето потече наобратно -
отново бяха „глупави” деца.
Видяха ангел!
Носеше им нежност.
Полагаше в душите им любов.
Дочуха песен –
истинска безбрежност
от Смисъл,
Радост,
Обич,
Красота!
И тръгнаха по някаква пътека,
която ги изведе над света -
изпълнен с болка, с временна утеха,
с ужасно много преходни неща...
Достигнаха предела на мечтите:
да видят Бог –
нетленна светлина!
Прииждаше надежда като вихър!
И днес приижда!
Чувстваш ли в това?
© Руми Бакърджиева All rights reserved.