Да бяха чувствата ми спомени,

да избледнеят, да забравя някой ден,

а те са камъни бетонени,

зазиждат ме в тунел студен.

Да бяха чувствата ми помени,

да ги оплача, да запаля свещ,

а те са живи въглени,

изгарят ме в гореща пещ.

В ума ми се редят картини,

надничат с ококорени очи,

гласът ми зазвучава в рими,

а искам мракът да мълчи.

Не мога да преследвам сенки,

родени от безброй тъги,

и зад всеки ъгъл да изскачат-

върху сиво-синкави дъги.

Чувствата ми са безумно шумни -

разлудели се деца,

и не искат да заспиват,

не умея да ги притая...