Чувствата ми
Да бяха чувствата ми спомени,
да избледнеят, да забравя някой ден,
а те са камъни бетонени,
зазиждат ме в тунел студен.
Да бяха чувствата ми помени,
да ги оплача, да запаля свещ,
а те са живи въглени,
изгарят ме в гореща пещ.
В ума ми се редят картини,
надничат с ококорени очи,
гласът ми зазвучава в рими,
а искам мракът да мълчи.
Не мога да преследвам сенки,
родени от безброй тъги,
и зад всеки ъгъл да изскачат-
върху сиво-синкави дъги.
Чувствата ми са безумно шумни -
разлудели се деца,
и не искат да заспиват,
не умея да ги притая...
© Ива All rights reserved.
