12 ene 2009, 0:17

Чувствено

989 0 11

разпознаваш ли се

в жегата в мен

виждаш ли трептенето

на горещия въздух

в центъра на

Вселената ми

в пулса на водата

в средата на

сълзата ми

неизплакана

за да изригне

изворно

в кръвта ти

и животворно

във вените

по целия ти

смисъл

да възкреси

неродените ти

мисли

атомните ти

желания

молекулното ти

сътворение

   чу ли се

във вибратото

на гласа ми

в пресекващото ми

признание

в дъха ми

на пресекулки

обичащ те

  видя ли ме

с невидяното

в очите ми

със затаената

вулканичност

на сърцевината ми

как се отварям

за да те имам

и се пръсвам

по цветята

и заискрявам

в снежната повърхност

и се разливам

в светлината

на слънчеви

прашинки

и те очаквам

за да пребъдеш

във Вселената ми

обричам те на себе си

за да ме има...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И себе си разпознах, разкошно е стихотворението ти.

    Финалът е !
  • С много голяяяяяяяямо закъснение, но се разпознах!
  • !!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • "как се отварям
    за да те имам
    и се пръсвам
    по цветята
    и заискрявам
    в снежната повърхност
    и се разливам
    в светлината
    на слънчеви
    прашинки
    и те очаквам
    за да пребъдеш
    във Вселената ми
    обричам те на себе си
    за да ме има..."
    ..........
    Страхотно е!!!
  • Поздравления!!!!!!!!!

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...