12.01.2009 г., 0:17

Чувствено

983 0 11

разпознаваш ли се

в жегата в мен

виждаш ли трептенето

на горещия въздух

в центъра на

Вселената ми

в пулса на водата

в средата на

сълзата ми

неизплакана

за да изригне

изворно

в кръвта ти

и животворно

във вените

по целия ти

смисъл

да възкреси

неродените ти

мисли

атомните ти

желания

молекулното ти

сътворение

   чу ли се

във вибратото

на гласа ми

в пресекващото ми

признание

в дъха ми

на пресекулки

обичащ те

  видя ли ме

с невидяното

в очите ми

със затаената

вулканичност

на сърцевината ми

как се отварям

за да те имам

и се пръсвам

по цветята

и заискрявам

в снежната повърхност

и се разливам

в светлината

на слънчеви

прашинки

и те очаквам

за да пребъдеш

във Вселената ми

обричам те на себе си

за да ме има...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И себе си разпознах, разкошно е стихотворението ти.

    Финалът е !
  • С много голяяяяяяяямо закъснение, но се разпознах!
  • !!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • "как се отварям
    за да те имам
    и се пръсвам
    по цветята
    и заискрявам
    в снежната повърхност
    и се разливам
    в светлината
    на слънчеви
    прашинки
    и те очаквам
    за да пребъдеш
    във Вселената ми
    обричам те на себе си
    за да ме има..."
    ..........
    Страхотно е!!!
  • Поздравления!!!!!!!!!

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...