12 янв. 2009 г., 00:17

Чувствено

987 0 11

разпознаваш ли се

в жегата в мен

виждаш ли трептенето

на горещия въздух

в центъра на

Вселената ми

в пулса на водата

в средата на

сълзата ми

неизплакана

за да изригне

изворно

в кръвта ти

и животворно

във вените

по целия ти

смисъл

да възкреси

неродените ти

мисли

атомните ти

желания

молекулното ти

сътворение

   чу ли се

във вибратото

на гласа ми

в пресекващото ми

признание

в дъха ми

на пресекулки

обичащ те

  видя ли ме

с невидяното

в очите ми

със затаената

вулканичност

на сърцевината ми

как се отварям

за да те имам

и се пръсвам

по цветята

и заискрявам

в снежната повърхност

и се разливам

в светлината

на слънчеви

прашинки

и те очаквам

за да пребъдеш

във Вселената ми

обричам те на себе си

за да ме има...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И себе си разпознах, разкошно е стихотворението ти.

    Финалът е !
  • С много голяяяяяяяямо закъснение, но се разпознах!
  • !!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • "как се отварям
    за да те имам
    и се пръсвам
    по цветята
    и заискрявам
    в снежната повърхност
    и се разливам
    в светлината
    на слънчеви
    прашинки
    и те очаквам
    за да пребъдеш
    във Вселената ми
    обричам те на себе си
    за да ме има..."
    ..........
    Страхотно е!!!
  • Поздравления!!!!!!!!!

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....