Чувствено
разпознаваш ли се
в жегата в мен
виждаш ли трептенето
на горещия въздух
в центъра на
Вселената ми
в пулса на водата
в средата на
сълзата ми
неизплакана
за да изригне
изворно
в кръвта ти
и животворно
във вените
по целия ти
смисъл
да възкреси
неродените ти
мисли
атомните ти
желания
молекулното ти
сътворение
чу ли се
във вибратото
на гласа ми
в пресекващото ми
признание
в дъха ми
на пресекулки
обичащ те
видя ли ме
с невидяното
в очите ми
със затаената
вулканичност
на сърцевината ми
как се отварям
за да те имам
и се пръсвам
по цветята
и заискрявам
в снежната повърхност
и се разливам
в светлината
на слънчеви
прашинки
и те очаквам
за да пребъдеш
във Вселената ми
обричам те на себе си
за да ме има...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
