29 abr 2014, 12:49

Чувство 

  Poesía » De amor
449 0 5

Във себе си аз пазя твойто име

през пролет, лято, есен, зиме.

 

И то е чисто, свято, неподкупно

завито в чувства целокупно.

 

Във мен се трупат чувствата и звуци

от незаспалите капчуци.

 

Когато утрото пристига жарко,

без теб наистина е жалко.

 

Но аз усещам топлите ти стражи

как тлеят в мокрите паважи.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??