Във себе си аз пазя твойто име
през пролет, лято, есен, зиме.
И то е чисто, свято, неподкупно
завито в чувства целокупно.
Във мен се трупат чувствата и звуци
от незаспалите капчуци.
Когато утрото пристига жарко,
без теб наистина е жалко.
Но аз усещам топлите ти стражи
как тлеят в мокрите паважи.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздравление за този стих, Никола!: Мисана