Apr 29, 2014, 12:49 PM

Чувство 

  Poetry » Love
499 0 5
Във себе си аз пазя твойто име
през пролет, лято, есен, зиме.
И то е чисто, свято, неподкупно
завито в чувства целокупно.
Във мен се трупат чувствата и звуци
от незаспалите капчуци.
Когато утрото пристига жарко,
без теб наистина е жалко.
Но аз усещам топлите ти стражи
как тлеят в мокрите паважи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??