По-нежна от дъжда напролет
е твоята любов към мен.
Така е омагьосваща, че моля
да бъда вечно в неин плен.
Разбирам я и ме разбира.
Дори когато ти мълчиш,
откривам светлите ù дири
във твоите усмихнати очи.
Не искам нищо! Даже и Едем.
Дори не вярвам, че е съществувал!
Но зная - твоята любов към мен
по-нежна от дъжда ще ме целува...
© Мария Гюзелева Todos los derechos reservados