Не всеки допир е ласка,
а заблуда под нежната длан.
Облякъл ненужната маска,
пробужда в сърцата ни блян.
Не всяка усмивка е нежност,
а липса на всякакъв жар.
Загубил надежда и смелост,
угаснал е в тебе моят пожар.
Не всяко чувство е обич,
претъркулило мойте сълзи.
Аз дочаках да бъда твоя,
но чувството обич ни раздели.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Добрева Todos los derechos reservados
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
