Не всеки допир е ласка,
а заблуда под нежната длан.
Облякъл ненужната маска,
пробужда в сърцата ни блян.
Не всяка усмивка е нежност,
а липса на всякакъв жар.
Загубил надежда и смелост,
угаснал е в тебе моят пожар.
Не всяко чувство е обич,
претъркулило мойте сълзи.
Аз дочаках да бъда твоя,
но чувството обич ни раздели.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
