21 may 2022, 18:14

Циганка 

  Poesía » Verso libre
329 5 6

И южен вятър, сякаш че напук

чевръсто вплете макове в косата

и бурно погна птиците на Юг,

на Юг най-мека е тревата.

 

Удари гръм и плисна дъжд

над прашни пътища незнайни,

мъглите затанцуваха околовръст

край табор цигански наметнат с тайни.

 

Една от тях в ръката ми мълчи,

над нея със лулата баба дреме.

"Момиче, мъж за теб гори...",

мърмори.. "Май дошло е време".

 

Конете хапят душния мундщук,

копита бесни рият във земята,

и чакат знак да хукнат все на Юг,

на Юг най-сладка е тревата..

 

На Юг ме тегли, вятърът е нов,

кръвта ми циганска вода не става.

Свободата аз не сменям за любов

и любовта на кръстопът забравям.

© Ангелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??