Циганка
И южен вятър, сякаш че напук
чевръсто вплете макове в косата
и бурно погна птиците на Юг,
на Юг най-мека е тревата.
Удари гръм и плисна дъжд
над прашни пътища незнайни,
мъглите затанцуваха околовръст
край табор цигански наметнат с тайни.
Една от тях в ръката ми мълчи,
над нея със лулата баба дреме.
"Момиче, мъж за теб гори...",
мърмори.. "Май дошло е време".
Конете хапят душния мундщук,
копита бесни рият във земята,
и чакат знак да хукнат все на Юг,
на Юг най-сладка е тревата..
На Юг ме тегли, вятърът е нов,
кръвта ми циганска вода не става.
Свободата аз не сменям за любов
и любовта на кръстопът забравям.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Димитрова Всички права запазени
.
