Циганска любов
Нощта прегръщаше гальовно
с китарен звън и песен страстна,
като в приказка любовна
певец и циганка прекрасна.
Той пееше, докосваше душата,
разказваше ù притча за страстта,
че в циганска любов измяна няма,
обича ли, ще бъде до смъртта.
А тя танцуваше божествен танц,
очи прикрила със рубинен шал,
със грация на цигански романс,
в разкошната прегръдка на воал,
блестящ със цвят на тюркоаз,
наметка нежна от корал
на рокля от коприна и атлаз.
Изящните ù, боси стъпала,
на глезена с венче цветя,
извайваха следи в пръстта,
като на плаха, планинска сърна.
Тъмнееше нощта безшумно,
разказваше китара песента
за приказката как безумно
е предан циганинът в любовта.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados