Mar 29, 2011, 11:04 AM

Циганска любов

  Poetry » Other
2.8K 0 6

               Циганска любов

 

Нощта прегръщаше гальовно

с китарен звън и песен страстна,

като в приказка любовна

певец и циганка прекрасна.

Той пееше, докосваше душата,

разказваше ù притча за страстта,

че в циганска любов измяна няма,

обича ли, ще бъде до смъртта.

А тя танцуваше божествен танц,

очи прикрила със рубинен шал,

със грация на цигански романс,

в разкошната прегръдка на воал,

блестящ със цвят на тюркоаз,

наметка нежна от корал

на рокля от коприна и атлаз.

Изящните ù, боси стъпала,

на глезена с венче цветя,

извайваха следи в пръстта,

като на плаха, планинска сърна.

Тъмнееше нощта безшумно,

разказваше китара песента

за приказката как безумно

е предан циганинът в любовта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...