22 nov 2012, 21:25

Циганско лято

  Poesía » Otra
1.5K 0 30

Циганско лято

 

Ноември е, месецът със златно по листата,

 на топлото - циганското лято.

Слънчеви лъчи под небесата,

напомнят, че съм още жива, и житото  посято.

 

В бурето виното шуми,

а по лозата забравени блестят зрънца,

вятърът бавно ги рони 

и кълват ги малките врабци.

 

Още обикаля есента с торба,

събира ветрове и шепне

с пъстрите листа...

Ноември е врата за мене...

 

родена съм в това богатство,

от чувства, багри и топлина,

в галещото - циганското лято.

С шарени воали танцува ноември в есента.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оригинален, талантливо сътворен, много образен,
    много красив и докосващ сърцето стих!
    Поздрави и от мен!
  • Много хубаво рисуваш с думи.
  • В есенна вечер
    припомня си лятото
    щурец окъснял.
  • Много ясно и образно си представих всичко! Личи си, че си родена в такова богатство, Мина! Поздравления!
  • И на мен много ми хареса! Пооздравления!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...