22 nov 2012, 21:25

Циганско лято

  Poesía » Otra
1.5K 0 30

Циганско лято

 

Ноември е, месецът със златно по листата,

 на топлото - циганското лято.

Слънчеви лъчи под небесата,

напомнят, че съм още жива, и житото  посято.

 

В бурето виното шуми,

а по лозата забравени блестят зрънца,

вятърът бавно ги рони 

и кълват ги малките врабци.

 

Още обикаля есента с торба,

събира ветрове и шепне

с пъстрите листа...

Ноември е врата за мене...

 

родена съм в това богатство,

от чувства, багри и топлина,

в галещото - циганското лято.

С шарени воали танцува ноември в есента.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оригинален, талантливо сътворен, много образен,
    много красив и докосващ сърцето стих!
    Поздрави и от мен!
  • Много хубаво рисуваш с думи.
  • В есенна вечер
    припомня си лятото
    щурец окъснял.
  • Много ясно и образно си представих всичко! Личи си, че си родена в такова богатство, Мина! Поздравления!
  • И на мен много ми хареса! Пооздравления!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....