22.11.2012 г., 21:25

Циганско лято

1.5K 0 30

Циганско лято

 

Ноември е, месецът със златно по листата,

 на топлото - циганското лято.

Слънчеви лъчи под небесата,

напомнят, че съм още жива, и житото  посято.

 

В бурето виното шуми,

а по лозата забравени блестят зрънца,

вятърът бавно ги рони 

и кълват ги малките врабци.

 

Още обикаля есента с торба,

събира ветрове и шепне

с пъстрите листа...

Ноември е врата за мене...

 

родена съм в това богатство,

от чувства, багри и топлина,

в галещото - циганското лято.

С шарени воали танцува ноември в есента.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оригинален, талантливо сътворен, много образен,
    много красив и докосващ сърцето стих!
    Поздрави и от мен!
  • Много хубаво рисуваш с думи.
  • В есенна вечер
    припомня си лятото
    щурец окъснял.
  • Много ясно и образно си представих всичко! Личи си, че си родена в такова богатство, Мина! Поздравления!
  • И на мен много ми хареса! Пооздравления!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...