Nov 22, 2012, 9:25 PM

Циганско лято

  Poetry » Other
1.5K 0 30

Циганско лято

 

Ноември е, месецът със златно по листата,

 на топлото - циганското лято.

Слънчеви лъчи под небесата,

напомнят, че съм още жива, и житото  посято.

 

В бурето виното шуми,

а по лозата забравени блестят зрънца,

вятърът бавно ги рони 

и кълват ги малките врабци.

 

Още обикаля есента с торба,

събира ветрове и шепне

с пъстрите листа...

Ноември е врата за мене...

 

родена съм в това богатство,

от чувства, багри и топлина,

в галещото - циганското лято.

С шарени воали танцува ноември в есента.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина Конарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оригинален, талантливо сътворен, много образен,
    много красив и докосващ сърцето стих!
    Поздрави и от мен!
  • Много хубаво рисуваш с думи.
  • В есенна вечер
    припомня си лятото
    щурец окъснял.
  • Много ясно и образно си представих всичко! Личи си, че си родена в такова богатство, Мина! Поздравления!
  • И на мен много ми хареса! Пооздравления!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...