Циганско лято
Ноември е, месецът със златно по листата,
на топлото - циганското лято.
Слънчеви лъчи под небесата,
напомнят, че съм още жива, и житото посято.
В бурето виното шуми,
а по лозата забравени блестят зрънца,
вятърът бавно ги рони
и кълват ги малките врабци.
Още обикаля есента с торба,
събира ветрове и шепне
с пъстрите листа...
Ноември е врата за мене...
родена съм в това богатство,
от чувства, багри и топлина,
в галещото - циганското лято.
С шарени воали танцува ноември в есента.
© Мина Конарова Все права защищены
много красив и докосващ сърцето стих!
Поздрави и от мен!