12 nov 2010, 14:50

Циганско лято 

  Poesía » Otra
623 0 5

Днес клоните замерват със листа,

играят си на детство и на смешки.

Повече от ясно е - студът

с фалшива извинителна бележка

бяга от Ноември. Есента

съблича украсените си дрехи,

а голите ù, топли рамена

ни сгряват с огън и ни правят светло.

Ухае ми на Въздух и на Плод,

на кротката усмивка на Земята

и котешките стъпки по(д) простора -

клепачите затварям... аз съм Вятър.

© Нели Славчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??