12 нояб. 2010 г., 14:50

Циганско лято 

  Поэзия » Другая
556 0 5

Днес клоните замерват със листа,

играят си на детство и на смешки.

Повече от ясно е - студът

с фалшива извинителна бележка

бяга от Ноември. Есента

съблича украсените си дрехи,

а голите ù, топли рамена

ни сгряват с огън и ни правят светло.

Ухае ми на Въздух и на Плод,

на кротката усмивка на Земята

и котешките стъпки по(д) простора -

клепачите затварям... аз съм Вятър.

© Нели Славчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??