12.11.2010 г., 14:50 ч.

Циганско лято 

  Поезия » Друга
561 0 5

Днес клоните замерват със листа,

играят си на детство и на смешки.

Повече от ясно е - студът

с фалшива извинителна бележка

бяга от Ноември. Есента

съблича украсените си дрехи,

а голите ù, топли рамена

ни сгряват с огън и ни правят светло.

Ухае ми на Въздух и на Плод,

на кротката усмивка на Земята

и котешките стъпки по(д) простора -

клепачите затварям... аз съм Вятър.

© Нели Славчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??