ЦИГАНСКОТО ЛЯТО

Стрелките  на  часовника

се дуелират с времето,

но падат винаги пронизани

от точната рапира на безкрая.                         

Очите ти, подобно въглени,

изгарят мрака  чак до нажежено,

ръцете ти,  прекършили пространството,

минават през прозореца,

а сянката ти се провира

със тихи стъпки на кошута.

И аз разбирам, че в тази нощ

се връща лятото,

със парещия сняг, 

изтръскан от косите ми,

с изпитата тъга и влага,

 разтворили капчуците.

Сега разбирам  за  какво

му  викат -  циганското лято:

Защото е останала надеждата,

защото е забравена умората,

защото само ние с теб

ще пропътуваме безкрая.

Това е  циганското лято на  годината,

да го посрещнеме усмихнати.