21 сент. 2010 г., 13:11

Циганското лято

781 0 0

 

 ЦИГАНСКОТО ЛЯТО

 

 

 

Стрелките  на  часовника

се дуелират с времето,

но падат винаги пронизани

от точната рапира на безкрая.                         

Очите ти, подобно въглени,

изгарят мрака  чак до нажежено,

ръцете ти,  прекършили пространството,

минават през прозореца,

а сянката ти се провира

със тихи стъпки на кошута.

И аз разбирам, че в тази нощ

се връща лятото,

със парещия сняг, 

изтръскан от косите ми,

с изпитата тъга и влага,

 разтворили капчуците.

Сега разбирам  за  какво

му  викат -  циганското лято:

Защото е останала надеждата,

защото е забравена умората,

защото само ние с теб

ще пропътуваме безкрая.

Това е  циганското лято на  годината,

да го посрещнеме усмихнати.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...