ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
Стрелките на часовника
се дуелират с времето,
но падат винаги пронизани
от точната рапира на безкрая.
Очите ти, подобно въглени,
изгарят мрака чак до нажежено,
ръцете ти, прекършили пространството,
минават през прозореца,
а сянката ти се провира
със тихи стъпки на кошута.
И аз разбирам, че в тази нощ
се връща лятото,
със парещия сняг,
изтръскан от косите ми,
с изпитата тъга и влага,
разтворили капчуците.
Сега разбирам за какво
му викат - циганското лято:
Защото е останала надеждата,
защото е забравена умората,
защото само ние с теб
ще пропътуваме безкрая.
Това е циганското лято на годината,
да го посрещнеме усмихнати.
© Валентин Иванов Всички права запазени