29 nov 2014, 21:03
Цигара
778
0
0
Цигара
Допушвам аз последната цигара,
димът е черен като моята душа.
И пепел тихичко изгаря,
в ръката ми болезнената самота.
И дните в нощи аз превърнах,
във тази стая с четири стени.
И болката с ръцете си прегърнах,
когато тръгна си от мене ти.
И слънцето за мене не изгрява,
света потънал е във мрак.
Една искрица да ме сгрява, ...
Допушвам аз последната цигара,
димът е черен като моята душа.
И пепел тихичко изгаря,
в ръката ми болезнената самота.
И дните в нощи аз превърнах,
във тази стая с четири стени.
И болката с ръцете си прегърнах,
когато тръгна си от мене ти.
И слънцето за мене не изгрява,
света потънал е във мрак.
Една искрица да ме сгрява, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Петя Петрова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
