29.11.2014 г., 21:03

Цигара

938 0 0

Цигара
Допушвам аз последната цигара,

димът е черен като моята душа.

И пепел тихичко изгаря,

в ръката ми болезнената самота.

 

И дните в нощи аз превърнах,

във тази стая с четири стени.

И болката с ръцете си прегърнах,

когато тръгна си от мене ти.

 

И слънцето за мене не изгрява,

света потънал е във мрак.

Една искрица да ме сгрява,

цигара ще запаля пак.

 

На хората така е отредено,

един за друг да страдат все.

И никога не ще е подредено, 

човек за малко нежност ще умре.

 

И аз надявам се да има, 

любов, която да те грее до смъртта.

И нека всичко тя да взима, 

и като феникс аз да се родя от пепелта.

 

Петя Петрова ®  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...