15 jul 2008, 13:53

Цигара

1.2K 0 1

                          Допирам цигара до кафявите си устни

                          и глътка дим ме кара да летя.

                          Обвива ме безкрайна тишина,

                          вплела се в нашата душа,

                          защото никой не говори и никой не чува...

                         Думи, изгубени в самотата...

                         Дали това не е свободата...?

                         Или е затвор...

                         Затвор за сълзите...

                         И за душата...? 

                         Очите пълни са със страх -

                         страх от женската греховност.

                          А може би порочност...

                          Защото устните са празни -

                           няма кой да ги целуне...

                          Само една хартия, изчезваща за пет минути.

                         И слънцето е безмилостно към нашето страдание,

                          но носи вечното послание,

                          че любовта е две тела в една душа,

                          а може би е рана, дяволски кървяща,

                          разкъсваща едно сърце,

                          родено да страда и моли безмълвно...

 

                      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миряна Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...