Цигара

Jul 15, 2008, 1:53 PM

Poetry » Phylosophy

1064 0 1

Допирам цигара до кафявите си устни
и глътка дим ме кара да летя.
Обвива ме безкрайна тишина,
вплела се в нашата душа,
защото никой не говори и никой не чува...
Думи, изгубени в самотата...
Дали това не е свободата...?
Или е затвор...
Затвор за сълзите...
И за душата...?
Очите пълни са със страх -
страх от женската греховност. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Цигара

Want to read more?

Random works