24 ene 2023, 12:07

Цигари

  Poesía » Civil
569 0 0

Близо си до гроба

със пакет във джоба.

Никотинът влиза,

ала не излиза.

 

Лекарите казват:

,,Стига, не пушете,

катраните-туй са

смърт за дробовете!"

 

Навикът досаден

теб не те напуска.

Тровиш си сърцето

още от закуска.

 

Ако се опиташ

да го пренебрегнеш,

час до два изкарваш,

после пак посегнеш.

 

Наркотик голям е

пушенето, шефе!

За мен е отрова,

а за тебе кеф е.

 

Ти си носиш кръста

с тази проклетия,

но, докато можеш,

братко, зарежи я!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...