24 ene 2023, 12:07

Цигари

  Poesía » Civil
571 0 0

Близо си до гроба

със пакет във джоба.

Никотинът влиза,

ала не излиза.

 

Лекарите казват:

,,Стига, не пушете,

катраните-туй са

смърт за дробовете!"

 

Навикът досаден

теб не те напуска.

Тровиш си сърцето

още от закуска.

 

Ако се опиташ

да го пренебрегнеш,

час до два изкарваш,

после пак посегнеш.

 

Наркотик голям е

пушенето, шефе!

За мен е отрова,

а за тебе кеф е.

 

Ти си носиш кръста

с тази проклетия,

но, докато можеш,

братко, зарежи я!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...