24.01.2023 г., 12:07

Цигари

568 0 0

Близо си до гроба

със пакет във джоба.

Никотинът влиза,

ала не излиза.

 

Лекарите казват:

,,Стига, не пушете,

катраните-туй са

смърт за дробовете!"

 

Навикът досаден

теб не те напуска.

Тровиш си сърцето

още от закуска.

 

Ако се опиташ

да го пренебрегнеш,

час до два изкарваш,

после пак посегнеш.

 

Наркотик голям е

пушенето, шефе!

За мен е отрова,

а за тебе кеф е.

 

Ти си носиш кръста

с тази проклетия,

но, докато можеш,

братко, зарежи я!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...