30 mar 2012, 21:49

Цикъл

Poesía » Filosófica

1.3K 0 4

Тръгваме - спираме. Рутим - строим
върху крехки основи от заеми.
Смеем се - плачем. Тичаме - спим
във леглата на другите - заедно.

Сеем - изтръгваме. Даваме - искаме
светъл живот за децата си.
Крием се - сплашени. Смели позираме.
С нож и перо във ръката си.

Реални - измислени. Ведри - подтиснати
същите все си оставаме:
Нагло си търсим обятия разпнати,
крещейки "Сами се оправяме!!!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

fraulia (Васка Мадарова)

Колко вярно само! И как добре си го казал!

2013-02-19T14:06:10+02:00
DarkRider (Опс)

Саше... колко си прав само! То цикълът ни е един и същ от край време... и все сами се оправяме...
Хубав ден!

2012-03-31T16:57:02+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

За жалост, много си прав!
Заглавието отговаря с точност на написаното!
Поздрав!

2012-03-31T10:56:29+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

мхм

2012-03-30T22:00:29+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0