14 oct 2007, 15:09

Цикъл Хайку стихотворения

  Poesía
4.7K 0 12
 

Сънувах дъжд.

Нощем той чука по прозорците.


Врабчето литна.

Момичето отрони една гореща сълза.


Самураят е горд

Не иска да приеме, че смъртта не го желае.


Тих следобед.

Душите на всички са пълни с хармония.


Птичката чурулика весело на слънцето.

Тя знае - идва пролетта.


Полунощ.

Едно тръпнещо сърце чака.


Радост.

Пак ще дойде пролетта.


Пианото в гостната свири.

Пак е сляпото момиче с черните очи.


Той се влюби.

За да страда.


Мисъл за добро дело.

Осъществено намерение.


Ако и да знаех - пак щеше да си в прегръдките ми.

Отива си денят.


Планината се издига непристъпна.

А малки мравки гризат недрата й.


Децата спят. Сънуват ангели.


Потокът клокочи неспирно.

Но песента му не може да се чуе от глухите по рождение.


Сълзите потичат.

Разцъфнал люляков цвят.


Прекрасни цветя в саксии по перваза.

Отгледани с любов.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниара Норууд Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...