Oct 14, 2007, 3:09 PM

Цикъл Хайку стихотворения

  Poetry
4.7K 0 12
 

Сънувах дъжд.

Нощем той чука по прозорците.


Врабчето литна.

Момичето отрони една гореща сълза.


Самураят е горд

Не иска да приеме, че смъртта не го желае.


Тих следобед.

Душите на всички са пълни с хармония.


Птичката чурулика весело на слънцето.

Тя знае - идва пролетта.


Полунощ.

Едно тръпнещо сърце чака.


Радост.

Пак ще дойде пролетта.


Пианото в гостната свири.

Пак е сляпото момиче с черните очи.


Той се влюби.

За да страда.


Мисъл за добро дело.

Осъществено намерение.


Ако и да знаех - пак щеше да си в прегръдките ми.

Отива си денят.


Планината се издига непристъпна.

А малки мравки гризат недрата й.


Децата спят. Сънуват ангели.


Потокът клокочи неспирно.

Но песента му не може да се чуе от глухите по рождение.


Сълзите потичат.

Разцъфнал люляков цвят.


Прекрасни цветя в саксии по перваза.

Отгледани с любов.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниара Норууд All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...