Oct 14, 2007, 3:09 PM

Цикъл Хайку стихотворения

  Poetry
4.7K 0 12
 

Сънувах дъжд.

Нощем той чука по прозорците.


Врабчето литна.

Момичето отрони една гореща сълза.


Самураят е горд

Не иска да приеме, че смъртта не го желае.


Тих следобед.

Душите на всички са пълни с хармония.


Птичката чурулика весело на слънцето.

Тя знае - идва пролетта.


Полунощ.

Едно тръпнещо сърце чака.


Радост.

Пак ще дойде пролетта.


Пианото в гостната свири.

Пак е сляпото момиче с черните очи.


Той се влюби.

За да страда.


Мисъл за добро дело.

Осъществено намерение.


Ако и да знаех - пак щеше да си в прегръдките ми.

Отива си денят.


Планината се издига непристъпна.

А малки мравки гризат недрата й.


Децата спят. Сънуват ангели.


Потокът клокочи неспирно.

Но песента му не може да се чуе от глухите по рождение.


Сълзите потичат.

Разцъфнал люляков цвят.


Прекрасни цветя в саксии по перваза.

Отгледани с любов.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниара Норууд All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...