Сънувах дъжд.
Нощем той чука по прозорците.
Врабчето литна.
Момичето отрони една гореща сълза.
Самураят е горд
Не иска да приеме, че смъртта не го желае.
Тих следобед.
Душите на всички са пълни с хармония.
Птичката чурулика весело на слънцето.
Тя знае - идва пролетта.
Полунощ.
Едно тръпнещо сърце чака.
Радост.
Пак ще дойде пролетта.
Пианото в гостната свири.
Пак е сляпото момиче с черните очи.
Той се влюби.
За да страда.
Мисъл за добро дело.
Осъществено намерение.
Ако и да знаех - пак щеше да си в прегръдките ми.
Отива си денят.
Планината се издига непристъпна.
А малки мравки гризат недрата й.
Децата спят. Сънуват ангели.
Потокът клокочи неспирно.
Но песента му не може да се чуе от глухите по рождение.
Сълзите потичат.
Разцъфнал люляков цвят.
Прекрасни цветя в саксии по перваза.
Отгледани с любов.
© Ниара Норууд Всички права запазени