14.10.2007 г., 15:09

Цикъл Хайку стихотворения

4.7K 0 12
 

Сънувах дъжд.

Нощем той чука по прозорците.


Врабчето литна.

Момичето отрони една гореща сълза.


Самураят е горд

Не иска да приеме, че смъртта не го желае.


Тих следобед.

Душите на всички са пълни с хармония.


Птичката чурулика весело на слънцето.

Тя знае - идва пролетта.


Полунощ.

Едно тръпнещо сърце чака.


Радост.

Пак ще дойде пролетта.


Пианото в гостната свири.

Пак е сляпото момиче с черните очи.


Той се влюби.

За да страда.


Мисъл за добро дело.

Осъществено намерение.


Ако и да знаех - пак щеше да си в прегръдките ми.

Отива си денят.


Планината се издига непристъпна.

А малки мравки гризат недрата й.


Децата спят. Сънуват ангели.


Потокът клокочи неспирно.

Но песента му не може да се чуе от глухите по рождение.


Сълзите потичат.

Разцъфнал люляков цвят.


Прекрасни цветя в саксии по перваза.

Отгледани с любов.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниара Норууд Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...