14 окт. 2007 г., 15:09

Цикъл Хайку стихотворения

4.7K 0 12
 

Сънувах дъжд.

Нощем той чука по прозорците.


Врабчето литна.

Момичето отрони една гореща сълза.


Самураят е горд

Не иска да приеме, че смъртта не го желае.


Тих следобед.

Душите на всички са пълни с хармония.


Птичката чурулика весело на слънцето.

Тя знае - идва пролетта.


Полунощ.

Едно тръпнещо сърце чака.


Радост.

Пак ще дойде пролетта.


Пианото в гостната свири.

Пак е сляпото момиче с черните очи.


Той се влюби.

За да страда.


Мисъл за добро дело.

Осъществено намерение.


Ако и да знаех - пак щеше да си в прегръдките ми.

Отива си денят.


Планината се издига непристъпна.

А малки мравки гризат недрата й.


Децата спят. Сънуват ангели.


Потокът клокочи неспирно.

Но песента му не може да се чуе от глухите по рождение.


Сълзите потичат.

Разцъфнал люляков цвят.


Прекрасни цветя в саксии по перваза.

Отгледани с любов.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниара Норууд Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...