меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
8 mar 2008, 19:31

цикъл "Луната върху мен повърна" 

  Poesía » Otra
863 0 4

ПЪРВОТО ГО ПОСВЕЩАВАМ

НА МАМА - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК:

 

Аз проклиням този тъжен свят,

в който тъжен ходя по земята.

Но радвам се на всеки цвят,

когато нощем мия се в росата.

 

И облаците черни аз обичам,

и смея се, когато дъжд студен,

усмихнат тихичко потича

от небето ледено над Моя ден.

 

Затуй сега не те проклинам,

че създала си ме и съм Тук.

Вървя по Мюлеровата си линия,

за да мога утре да съм друг...

 

Честито, мамо.

 

.!.

Дъждът затупка по стъклата,

нашари ги, а после спря.

Но аз съм запленен от красотата

само на една...

... капка...

 

.!.

Луната глътна моя ден

и черна нощ изака.

Тя повърна върху мен,

та да си виждам като акам...

 

.!.

В небето мътно луната горчи,

гледам звездите, излегнат на блока.

Толкова много самотни звезди,

увиснали в празна Вселена, жестока...

 

... И в мене е празно, луната кърви,

и моите очи стинат в мрака.

Небето е тъжно, когато вали,

а някой напразно на ъгъла чака.

 

.!.

... тръгнах по дългата линия

и стигнах дотам, където

Вселената, ледено синя,

изсмуква цвета от небето...

 

.!.

На прашния перваз на

прозореца в коридора - три

бързи драскотини в прахта,

направени с бързи нервни

движения на пръста на някой,

на който му се е гадело да на-

пише думи. Първата драскотина

значи БОЛКА, втората е ИСКАМ

ДА ВЗРИВЯ ЛУНАТА ИЛИ ПОНЕ

ДА СЕ ИЗАКАМ ВЪРХУ НЕЯ.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така и трябва да пишеш! В противен случай ставаш посредствен,което пък е равносилно на безличен... пък на света му е писнало от безлични хора.
  • а после защо постпънка загина... Аз обикновено си пиша това което ми е на душицата и не се опитвам да съм "смилаем" или нещо такова. Чувства, болка... депресия и отвращение - това ми е движещата сила.
  • хехехехе е,това е много интересно!
    Не виждам какво ви пречат тия два цитата!!! Защо хората винаги ги е страх от директните изказвания без задръжки?! Мен повече ме е страх като започнат да извъртат нещата и в крайна сметка,ги представят такива,каквито не са.

    Браво,меланхолик!Браво!
  • "Луната глътна моя ден

    и черна нощ изака.

    Тя повърна върху мен,

    та да си виждам като акам..."....Това го пропускам, ааа това-"ИСКАМ

    ДА ВЗРИВЯ ЛУНАТА ИЛИ ПОНЕ

    ДА СЕ ИЗАКАМ ВЪРХУ НЕЯ." се правя, че не съм го видяла!


Propuestas
: ??:??